Всички права запазени "Ивет" ЕООД 2006 (c)
WebMaster

Архив новини
.:: Всички новини ::.
.:: Архив новини ::.

Можем да пробием в ЕС by Admin (14-08-2006)
Можем да пробием в ЕС с традиционните ни месни деликатеси
Интервюто взе Таисия Рафаилова | 13 април 2004, 14:07

Вестник Дневник
Иван Воденичаров е роден в Исперих през 1957 г. Завършил е ветеринарна медицина в Стара Загора. Собственик е на фабриката за месопреработка “Ивет” ЕООД. Производствената дейност се осъществява в село Златна нива, на 18 км от Шумен. “Ивет” предлага на пазара над 100 вида месни продукти - малотрайни и трайни колбаси, млени меса, полуфабрикати, деликатеси и шунки.
В: Г-н Воденичаров, как навлязохте в месопреработвателния бизнес?
- Работех като ветеринарен лекар и през 1992 г. взех решение да открия магазин за месо и карантия, наехме помещение под наем с мой колега. Началото беше доста успешно, тогава изискванията от страна на ДВСК не бяха толкова високи. Магазинът започна да зарежда детски градини, болници и други търговски обекти. После направих склад на едро за месо и хранителни продукти. Бизнесът се развиваше добре за тогавашните условия. Имахме много клиенти, бях един от първите в града, който направи склад за колбаси, месни продукти, пилета и др. Нямаше конкуренция поради липсата на производители и масовите фалити на месокомбинатите.
Роди се идеята да направя цех за производство на колбаси. Като начало за няколко месеца наех помещение в село Плиска със стара техника. През 1996 г. ми предложиха да купя нов, току-що построен цех в с. Златна нива, който беше малък - около 500 кв.м. Цехът беше проектиран и построен от германец. Целият парцел беше 3 декара. Купих го и започнах с 8 работници, като произвеждахме шпеков салам и малотрайни колбаси. Този цех просъществува около три години, като постепенно се повишаваха обемите. Работниците се увеличиха на 35 души. Продукцията на фирмата започна да се търси и в други градове.
В: А как се стигна до днешната модерна фабрика?
- През 1999 г. реших да реконструирам и разширя цеха. Изготви се проект за разширение с 500 кв.м, но още при строежа започна усилено да се говори за изискванията и нормите на Европейския съюз, които трябва да бъдат спазени. Затова започнах нов проект с допълнително разширение. Строителството приключи за една година. В момента фабриката е с площ 1800 кв.м. Работниците вече са 80. Двама технолози и ветеринарен лекар контролират целодневно качеството на продукцията. Работим по т.нар. добри производствени практики с идеята да се осъществи самоконтрол на производителя като най-заинтересувана страна.
- Напълно съм убеден, че нашите производители успешно ще намерят мястото си на западните пазари най-вече със суровосушените деликатеси - луканка, пастърми, суджук. Ако се съхрани технологията на тези типично български продукти, мисля, че ще намерят пазар. Трудно ще се конкурираме с видовете шунки. Поставям България като месопреработвател на четвърто-пето място в Европа след Германия, Испания, Унгария и Италия. Имаме традиции и не трябва да ги загърбваме. Далеч съм от мисълта, че ще бъде лесно да пробиеш с продукцията си в голямата конкуренция, но с повече самочуствие смятам, че ще успеем.
Ограничен е вносът на месо от страните извън ЕС на по-ниска цена. От друга страна, трябва да се защитава родното производство. Изпитваме трудности и с намирането на квалифицирани работници.